30 sept 2007, 20:38

Наздравица 

  Poesía
1855 0 31


   Наливай  еликсира  в чашите... Красавице...
   Да пием  по бохемски... както  подобава...

   Да вдигнем всички  - Сто наздравици...
   но не за  да  се  сринем - като пясък на  земята...

   Да  бъдеме  едно - във  най-великото стълпотворение...
   тъй  както  птиците - във  ятото - едно  са...

   Научени  да  се  усещаме - по вдъхновение...
   Без  уговорки... без  назидателни въпроси...

   Дойдох...
   И  без  да са ме виждали -
   около мене - всички знаят - кой съм... Като че сънувам...

   Вричане -
   в последните стихотворения...
   дори  и тишината  слуша 


   омагосана...

   На сутринта

   дойде  най-обикновеното...
   за  този грешен свят  -



   поединично

   изтрезняване...

   Като  във   кула   вавилонска
   хората, където и да е, говореха  неразбираемо - уплашени...

   Защо поетите се скриха между всички,
   след толкова себераздаване...?
   След въжделения безплътни...?


   След толкова прегръдки
   ето  ни - сами
   във  утрото...
   когато вдигна се


   лиричната мъгла...
   Но  аз  не мога...
   Мъртъв  съм  без вдъхновение...


   И който  иска,
   нека
   тръгне с  мене...


   Аз връщам се обратно -
   в Лудостта...

  
  
  

© Кирил Бачев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • О, Лудост!!!
    Поздрави!
  • Така си го почувствала -така си го написала...
    АЗ ГО УСЕТИХ- ТОВА Е ДОСТАТЪЧНО..
    Благо даря ти ,Цвети !!!!
    ...............................................

    И на теб,Цветане ,благодаря за мъдрите думи!!!!
  • "И само ти остана и се смя до невменяемост
    защото всичко беше адски смешно...
    Истерията и поезията се сляха
    във космически оргазъм.
    А твята фантазия зачена
    поредната си звездна рима...
    Болката е нетърпима,
    но удоволствието си струва...!

    Нямам представа какво съм искала да кажа и защо ти го пиша това.
    Обаче - поздрав!!!

  • Нека да открием човещината в лудостта на вдъхновението, за да изпълним света на човека с човещина.Поздрав!!!
  • Наздраве Чар...
  • с лудата Красавица ли пиеш или с красивата Лудост....е, хайде и от мен...ГЪРЧ!!! (наздраве)
  • Наздраве Мигленче...
    За Истински неща...........
  • Аааа Петя
    не те пускам..Стой си тук ...
    Не ти ли е добре - при мен.?
  • Гушки* Врабчо и не се сърди, след малко се изнасям!
  • Петя и Ниланке мили............


    " Наздраве" за добрата среща...
  • Давайте задружно да пускаме водата от маркуча!
    Защото с метлата няма да е лесно!
  • Пинче-
    благодаря ти за наздравицата...

    Цветане - имаш право да се смееш - където решиш...
    Дори да ми се надсмиваш..
  • не мога да разбера в стиховете ти на кое място трябва да се смея
  • На сутринта

    дойде най-обикновеното...
    за този грешен свят -


    поединично

    изтрезняване...

    ....
    !!!*

    наздраве,
    да не изтрезняваме
  • Пийте от Вдъхновението безкрай-Мойра и Яни...
    Поздравявам - и аз.
  • "Мъртъв съм без вдъхновение..."
    Всеки от нас е малко или много луд.Диагнозата е поет.Лекарството вдъхновение.Реакцията след изпиването му-произведение.
    Поздрав за стиха.


  • Заразена от думите ти щях да кажа, че идвам и аз...
    (въпреки че никога не съм излизала от лудостта)
    Много силен и убедителен стих
  • Благодаря ви -Ани и Доре....
    Колкото повече сме -толкова по-добре....
  • Дори и изтрезняла, тръгвам с теб, Брабчо!
    Поздрав за силния стих и прегръдка за теб!

    П.П. Наздраве!
  • Има защо да са по-силни .
    Много Щастие за всички....
    Целувки....
  • Поздрав и от мен!!!
  • Да бъдем, с най-сияйни поздрави от мен за теб!!!
  • Разгърнал си се след Срещата май, а?
    Стиховете ти от тогава са много силни, защо ли?
    Поздравчета, пернатко!
  • Поздравления за дълбоко проникновения стих!!!
  • О,силно!
    Браво!
  • След срещата във Варна живота ми вече не е същия...
    На седмото ли небе бях ..
    Всички ми липсвате.........
  • Много ми хареса Врабченце стиха ти!
    Тръгвам и аз с тебе!
  • Хей, опитай след сутрешното изтрезвяване да живнеш малко...Чудесен стих!
  • "На сутринта
    дойде най-обикновеното...
    за този грешен свят -
    поединично
    изтрезняване..."


    Браво, Врабчо!!!
    Замислящо...

  • Ех, че ми хареса!
    Вричане-
    в последните стихотворения...
    дори и тишината слуша.
    Много красиво и замислящо.
    на всички ни понякога ни се
    иска да се върнем в лудостта на
    нашите желания.Прекрасно си Врабче!
    С много обич за врабчетата.
  • Лудостта,къде е тя?
    Кои са нормалните?
    Е,аз най -добре май мога да го кажа!
    Прегръщам те,за прекрасния стих!
Propuestas
: ??:??