Наздравица
Наливай еликсира в чашите... Красавице...
Да пием по бохемски... както подобава...
Да вдигнем всички - Сто наздравици...
но не за да се сринем - като пясък на земята...
Да бъдеме едно - във най-великото стълпотворение...
тъй както птиците - във ятото - едно са...
Научени да се усещаме - по вдъхновение...
Без уговорки... без назидателни въпроси...
Дойдох...
И без да са ме виждали -
около мене - всички знаят - кой съм... Като че сънувам...
Вричане -
в последните стихотворения...
дори и тишината слуша
омагосана...
На сутринта
дойде най-обикновеното...
за този грешен свят -
поединично
изтрезняване...
Като във кула вавилонска
хората, където и да е, говореха неразбираемо - уплашени...
Защо поетите се скриха между всички,
след толкова себераздаване...?
След въжделения безплътни...?
След толкова прегръдки
ето ни - сами
във утрото...
когато вдигна се
лиричната мъгла...
Но аз не мога...
Мъртъв съм без вдъхновение...
И който иска,
нека
тръгне с мене...
Аз връщам се обратно -
в Лудостта...
© Кирил Бачев All rights reserved.
