12 mar 2015, 15:23  

Наздравица на световете

  Poesía » Otra
717 0 4

Наздравица на световете
(Към който и да е колега. С уважение)

 

Какво, ако се срещаме по пътя,
какво, ако вървим го уж един?!
Светлееш го с лампата на Аладин.
Аз вървя го със летящия килим.


Шпаги не кръстосваме, нали?!
Никой няма другия да победи,
от колчаните стрели не вадим,
от думите ний песни правим.

 

От думите изказани боли,
а са просто думи на певци.
Нащрек обаче - като ловци -
търсещи сме бисери гмурци.

 

Моят свят е на житата песен,
хлябът - на душата песен!
Светът на тебе е венец чудесен -
увенчана мъдрост в плодна есен!

 

И си правят среща световете наши.
Наздравица си вдигат с пълни чаши
и тост наричат в благородна завист
“Пътят”, казват, е “кВо вадис?”... :)

 

Ренета Първанова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ренета Първанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, че си дошла тук, Кръстина!Поздрав и за теб!
  • С Младен Мисана! Много актуално послание съдържа мъдрия ти стих! Поздрави и от мен!
  • "Аз вървя го със летящия килим."

    Досега мислех, че с летящ килим се лети, ама някои "вървели"...
  • Браво, Ренета! Дано те разберат колегите правилно, както те разбрах аз.
    Мнозина тук явно на са чели евангелието /Матей: 7:3/:

    "А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш?",

    но затова пък с охота ходят на църква, за да се молят Господу да ударят шестица от тотализатора.

    Поздрав!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...