12 мар. 2015 г., 15:23  

Наздравица на световете

722 0 4

Наздравица на световете
(Към който и да е колега. С уважение)

 

Какво, ако се срещаме по пътя,
какво, ако вървим го уж един?!
Светлееш го с лампата на Аладин.
Аз вървя го със летящия килим.


Шпаги не кръстосваме, нали?!
Никой няма другия да победи,
от колчаните стрели не вадим,
от думите ний песни правим.

 

От думите изказани боли,
а са просто думи на певци.
Нащрек обаче - като ловци -
търсещи сме бисери гмурци.

 

Моят свят е на житата песен,
хлябът - на душата песен!
Светът на тебе е венец чудесен -
увенчана мъдрост в плодна есен!

 

И си правят среща световете наши.
Наздравица си вдигат с пълни чаши
и тост наричат в благородна завист
“Пътят”, казват, е “кВо вадис?”... :)

 

Ренета Първанова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ренета Първанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, че си дошла тук, Кръстина!Поздрав и за теб!
  • С Младен Мисана! Много актуално послание съдържа мъдрия ти стих! Поздрави и от мен!
  • "Аз вървя го със летящия килим."

    Досега мислех, че с летящ килим се лети, ама някои "вървели"...
  • Браво, Ренета! Дано те разберат колегите правилно, както те разбрах аз.
    Мнозина тук явно на са чели евангелието /Матей: 7:3/:

    "А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш?",

    но затова пък с охота ходят на църква, за да се молят Господу да ударят шестица от тотализатора.

    Поздрав!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...