Mar 12, 2015, 3:23 PM  

Наздравица на световете

  Poetry » Other
718 0 4

Наздравица на световете
(Към който и да е колега. С уважение)

 

Какво, ако се срещаме по пътя,
какво, ако вървим го уж един?!
Светлееш го с лампата на Аладин.
Аз вървя го със летящия килим.


Шпаги не кръстосваме, нали?!
Никой няма другия да победи,
от колчаните стрели не вадим,
от думите ний песни правим.

 

От думите изказани боли,
а са просто думи на певци.
Нащрек обаче - като ловци -
търсещи сме бисери гмурци.

 

Моят свят е на житата песен,
хлябът - на душата песен!
Светът на тебе е венец чудесен -
увенчана мъдрост в плодна есен!

 

И си правят среща световете наши.
Наздравица си вдигат с пълни чаши
и тост наричат в благородна завист
“Пътят”, казват, е “кВо вадис?”... :)

 

Ренета Първанова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ренета Първанова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, че си дошла тук, Кръстина!Поздрав и за теб!
  • С Младен Мисана! Много актуално послание съдържа мъдрия ти стих! Поздрави и от мен!
  • "Аз вървя го със летящия килим."

    Досега мислех, че с летящ килим се лети, ама някои "вървели"...
  • Браво, Ренета! Дано те разберат колегите правилно, както те разбрах аз.
    Мнозина тук явно на са чели евангелието /Матей: 7:3/:

    "А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш?",

    но затова пък с охота ходят на църква, за да се молят Господу да ударят шестица от тотализатора.

    Поздрав!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....