Наздравица за срещата, от Лондон

Разпръснахме се като листи

по пъстрата земя.

Нас бурята не ни измисли,

от нас измислена бе тя.

Но, както тук тече реката

и времето - тече.

След тридесет години някой

от нас по нещо взе.

Сега сме други като визия,

развива се светът.

От черно-бяла телевизия

сме в три де шибан свят.

И центрофугата ни мачка,

и липси колкот щем.

Изучихме се за да бачкаме.

Дайте да дадем....

Но спомените пазим строго,

те топлят в труден час.

Не се превърнахме в подлоги

по многото от нас...

Така ни учиха - да бъдем

и ние сме това.

Човещината - тя е въглен,

разгаря същността.

Различни като всички пръсти,

но от една ръка.

Светът от завист да се пръсне

щом ние сме в света.

Да, някой вече си отиде,

ала живее в нас...

И враговете да завидят

на срещата тоз час.

До дъно всички да отпием!

И нека има дух!

Приятелството е магия.

Звънът чак в Лондон чух.