29.11.2018 г., 8:38

Наздравица за срещата, от Лондон

510 0 0

 

Разпръснахме се като листи

по пъстрата земя.

Нас бурята не ни измисли,

от нас измислена бе тя.

Но, както тук тече реката

и времето - тече.

След тридесет години някой

от нас по нещо взе.

Сега сме други като визия,

развива се светът.

От черно-бяла телевизия

сме в три де шибан свят.

И центрофугата ни мачка,

и липси колкот щем.

Изучихме се за да бачкаме.

Дайте да дадем....

Но спомените пазим строго,

те топлят в труден час.

Не се превърнахме в подлоги

по многото от нас...

Така ни учиха - да бъдем

и ние сме това.

Човещината - тя е въглен,

разгаря същността.

Различни като всички пръсти,

но от една ръка.

Светът от завист да се пръсне

щом ние сме в света.

Да, някой вече си отиде,

ала живее в нас...

И враговете да завидят

на срещата тоз час.

До дъно всички да отпием!

И нека има дух!

Приятелството е магия.

Звънът чак в Лондон чух.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....