В чужди обувки не може просто така да ходиш.
Не ходи там, където стъпвал е друг, 
че нещастие и мъка може теб да споходи
и в миг озоваваш се в магически кръг.

Изправяш главата си, тръгваш напред,
и вървиш, и вървиш по трънливия път,
и сам не усещащ кога, унесен, превзет, 
се катурваш назад към вълната отвъд.

А цветовете се сменят и ти си вървиш,
не мислиш за нищо, просто веднъж
ти се иска да спреш и тъжиш, 
че краят не виждаш на тежкия път.