Назидателно
В чужди обувки не може просто така да ходиш.
Не ходи там, където стъпвал е друг,
че нещастие и мъка може теб да споходи
и в миг озоваваш се в магически кръг.
Изправяш главата си, тръгваш напред,
и вървиш, и вървиш по трънливия път,
и сам не усещащ кога, унесен, превзет,
се катурваш назад към вълната отвъд.
А цветовете се сменят и ти си вървиш,
не мислиш за нищо, просто веднъж
ти се иска да спреш и тъжиш,
че краят не виждаш на тежкия път.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Joakim from the grave Всички права запазени
