Той свиреше на арфа – като мечтател,

чието сърце и пръсти са изпълнени с музика.

Наум съчиняваше песни във възхвала на Любовта.

Ти, Любов Моя, си пастир мой,

няма да остана в нужда.

На зелени пасища ме успокояваш,

при тихи води ме завеждаш.

Освежаваш душата ми,

водиш ме през прави пътеки

                                              в името на обичта ни.

Да! И в долината на мрачната

                                                сянка ако ходя,

няма да се уплаша от зло,

защото ти си с мен:

Твоят жезъл и твоята тояга, те

                                             ме утешават.

Приготвяш пред мен ложе

                                в присъствието на демоните ми,

помазала си с миро главата ми,

                                            сърцето ми се прелива.

Наистина благост и милост

                                          ще ме следват

през всичките дни на живота ми

и аз ще живея винаги в дома

                                               на Любовта.

Пази душата ми и избави ме

да не умра, защото на теб

                                         се уповавам.

Обичта ти и свободата нека ме

                                       пазят,

защото теб чакам.

Той беше по-щастлив от когато и да било преди.

________

Назира:- от арабски – в източната поезия отзвук в тематично и стилово отношение от творчеството на един поет в творчеството на друг посредством заимствувани сюжети, герои и изразни средства. Виж: “Библията, преразказана от Пърл Бък”, глава “Овчарчето Давид” от “Стария Завет”, стр. 167, изд. “Просвета”, С., 1990.