Назира: Из Моето верую
Той свиреше на арфа – като мечтател,
чието сърце и пръсти са изпълнени с музика.
Наум съчиняваше песни във възхвала на Любовта.
Ти, Любов Моя, си пастир мой,
няма да остана в нужда.
На зелени пасища ме успокояваш,
при тихи води ме завеждаш.
Освежаваш душата ми,
водиш ме през прави пътеки
в името на обичта ни.
Да! И в долината на мрачната
сянка ако ходя,
няма да се уплаша от зло,
защото ти си с мен:
Твоят жезъл и твоята тояга, те
ме утешават.
Приготвяш пред мен ложе
в присъствието на демоните ми,
помазала си с миро главата ми,
сърцето ми се прелива.
Наистина благост и милост
ще ме следват
през всичките дни на живота ми
и аз ще живея винаги в дома
на Любовта.
Пази душата ми и избави ме
да не умра, защото на теб
се уповавам.
Обичта ти и свободата нека ме
пазят,
защото теб чакам.
Той беше по-щастлив от когато и да било преди.
________
Назира:- от арабски – в източната поезия отзвук в тематично и стилово отношение от творчеството на един поет в творчеството на друг посредством заимствувани сюжети, герои и изразни средства. Виж: “Библията, преразказана от Пърл Бък”, глава “Овчарчето Давид” от “Стария Завет”, стр. 167, изд. “Просвета”, С., 1990.
© Стоян Радулов All rights reserved.
