Назира: Из Моето верую
Той свиреше на арфа – като мечтател,
чието сърце и пръсти са изпълнени с музика.
Наум съчиняваше песни във възхвала на Любовта.
Ти, Любов Моя, си пастир мой,
няма да остана в нужда.
На зелени пасища ме успокояваш,
при тихи води ме завеждаш.
Освежаваш душата ми,
водиш ме през прави пътеки
в името на обичта ни.
Да! И в долината на мрачната
сянка ако ходя,
няма да се уплаша от зло,
защото ти си с мен:
Твоят жезъл и твоята тояга, те
ме утешават.
Приготвяш пред мен ложе
в присъствието на демоните ми,
помазала си с миро главата ми,
сърцето ми се прелива.
Наистина благост и милост
ще ме следват
през всичките дни на живота ми
и аз ще живея винаги в дома
на Любовта.
Пази душата ми и избави ме
да не умра, защото на теб
се уповавам.
Обичта ти и свободата нека ме
пазят,
защото теб чакам.
Той беше по-щастлив от когато и да било преди.
________
Назира:- от арабски – в източната поезия отзвук в тематично и стилово отношение от творчеството на един поет в творчеството на друг посредством заимствувани сюжети, герои и изразни средства. Виж: “Библията, преразказана от Пърл Бък”, глава “Овчарчето Давид” от “Стария Завет”, стр. 167, изд. “Просвета”, С., 1990.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стоян Радулов Всички права запазени
