28 feb 2007, 16:41

Не

  Poesía
704 0 1

Ден преди Нова година

решавам, че ще замина

на пътешествие около мен,

ще бъда в собствен плен.

 

На календара няма дата,

предвидена за разплата,

но има един червен квадрат

в движение без кръговрат.

 

Обещание, не само сделка,

споменът е увехнала обелка,

остатъкът при делението,

излишното в мнението.

 

Сдобих се отново с криле,

с още една мъртва птичка,

която ухае все така на небе.

„Не” е просто една сричка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Започваш с хумористична поява на страниците сред нас...!!!
    Добре дошъл и успех!!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...