28 feb 2007, 16:41

Не

  Poesía
701 0 1

Ден преди Нова година

решавам, че ще замина

на пътешествие около мен,

ще бъда в собствен плен.

 

На календара няма дата,

предвидена за разплата,

но има един червен квадрат

в движение без кръговрат.

 

Обещание, не само сделка,

споменът е увехнала обелка,

остатъкът при делението,

излишното в мнението.

 

Сдобих се отново с криле,

с още една мъртва птичка,

която ухае все така на небе.

„Не” е просто една сричка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Започваш с хумористична поява на страниците сред нас...!!!
    Добре дошъл и успех!!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...