Ден преди Нова година
решавам, че ще замина
на пътешествие около мен,
ще бъда в собствен плен.
На календара няма дата,
предвидена за разплата,
но има един червен квадрат
в движение без кръговрат.
Обещание, не само сделка,
споменът е увехнала обелка,
остатъкът при делението,
излишното в мнението.
Сдобих се отново с криле,
с още една мъртва птичка,
която ухае все така на небе.
„Не” е просто една сричка.
© Мария Василева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
