28.02.2007 г., 16:41

Не

702 0 1

Ден преди Нова година

решавам, че ще замина

на пътешествие около мен,

ще бъда в собствен плен.

 

На календара няма дата,

предвидена за разплата,

но има един червен квадрат

в движение без кръговрат.

 

Обещание, не само сделка,

споменът е увехнала обелка,

остатъкът при делението,

излишното в мнението.

 

Сдобих се отново с криле,

с още една мъртва птичка,

която ухае все така на небе.

„Не” е просто една сричка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Започваш с хумористична поява на страниците сред нас...!!!
    Добре дошъл и успех!!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...