13 abr 2006, 20:19

Не...

  Poesía
839 1 3
Ръка,
протегната на тъмно
не дарява топлина.

Свещ,
запалена по съмнало
е излишна светлина.

Нежност,
изпросена от звяр
не е желаното докосване.

Любов,
останала без капка жар
е само безцелно прахосване.

Очи,
загубили се надалеко
не са така желани.

Сърце,
прободено, но още меко
е самО и такова ще остане.

Лице,
забравило предишен израз
не може да ти се усмихва.

Съдба,
белязана от тъмен извор
е дала свойта вечна лихва...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...