13 abr 2006, 20:19

Не...

  Poesía
846 1 3
Ръка,
протегната на тъмно
не дарява топлина.

Свещ,
запалена по съмнало
е излишна светлина.

Нежност,
изпросена от звяр
не е желаното докосване.

Любов,
останала без капка жар
е само безцелно прахосване.

Очи,
загубили се надалеко
не са така желани.

Сърце,
прободено, но още меко
е самО и такова ще остане.

Лице,
забравило предишен израз
не може да ти се усмихва.

Съдба,
белязана от тъмен извор
е дала свойта вечна лихва...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...