Не бе оазис
Любов изпепеляваща. Любов на длан.
Любов изстрадана – понякога ненужна,
преминала през мъките на своя Ад
и пак запазила човешката си същност.
Любов, изгаряща тревите до пръстта,
живот, заченат в пясъците на пустиня –
оставаш винаги до своя край
и нежна, и безмилостна съдница.
Не бе оазис в тиха долина,
ни топлина от устни на момиче,
не беше извор, нито светлина,
не бе живот... Аз просто те обичах.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados
