Любов изпепеляваща. Любов на длан.
Любов изстрадана – понякога ненужна,
преминала през мъките на своя Ад
и пак запазила човешката си същност.
Любов, изгаряща тревите до пръстта,
живот, заченат в пясъците на пустиня –
оставаш винаги до своя край
и нежна, и безмилостна съдница.
Не бе оазис в тиха долина,
ни топлина от устни на момиче,
не беше извор, нито светлина,
не бе живот... Аз просто те обичах.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
