Не беше заключено
Влизаш бос в мене.
Ходилата ти на
чистия паркет.
Чувствам всяка молекула въздух,
която вдишваш,
защото аз съм
въздухът.
Чувам
всеки удар
на кръвта ти,
шепота
на мъжките ти
мисли -
твърди като плодова костилка,
като планина.
Чувам -
светлината
пада
с въздишка
по раменете ти.
Не бе заключено,
но как ме стряска
твоето докосване -
ходилата ти
на чистия паркет,
раменете ти
в потоци светлина
и погледът ти,
още
чужд.
А ти си вкъщи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Тайна Todos los derechos reservados
Стихът ми хареса, интересен поглед върху класическа ситуация.