Влизаш бос в мене.
Ходилата ти на
чистия паркет.
Чувствам всяка молекула въздух,
която вдишваш,
защото аз съм
въздухът.
Чувам
всеки удар
на кръвта ти,
шепота
на мъжките ти
мисли -
твърди като плодова костилка,
като планина.
Чувам -
светлината
пада
с въздишка
по раменете ти.
Не бе заключено,
но как ме стряска
твоето докосване -
ходилата ти
на чистия паркет,
раменете ти
в потоци светлина
и погледът ти,
още
чужд.
А ти си вкъщи.
© Тайна All rights reserved.
Стихът ми хареса, интересен поглед върху класическа ситуация.nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
