20 июл. 2015 г., 18:58

Не беше заключено 

  Поэзия » Любовная
558 0 2

Влизаш бос в мене.
Ходилата ти на
чистия паркет.
Чувствам всяка молекула въздух,
която вдишваш,
защото аз съм
въздухът.
Чувам
всеки удар
на кръвта ти,
шепота
на мъжките ти
мисли -
твърди като плодова костилка,
като планина.

 

Чувам -
светлината
пада
с въздишка
по раменете ти.

 

Не бе заключено,
но как ме стряска
твоето докосване -
ходилата ти
на чистия паркет,
раменете ти
в потоци светлина
и погледът ти,
още
чужд.

 

А ти си вкъщи.

© Тайна Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубаво е.
  • Потряскай малко врати и прозорци да се постресне и той Стихът ми хареса, интересен поглед върху класическа ситуация.
Предложения
: ??:??