razli4na (Катя Бобойчева)
2 51

22 sept 2010, 22:42

Не бих могла

Poesía » De amor

1.3K 0 2

Не бих могла да забравя

хубавите кафяви очи.

Нито край да поставя

на любовта, изградена от мечти.

Не бих могла

спомена да изтрия,

че макар да бях сама -

чувствата изписвах на хартия.

Радостта ми в очите

как в сълзи да удавя?

В миналото да оставя мечтите -

не бих могла да го направя.

Не бих могла,

колкото и да боли.

Не бих забравила любовта -

донесла ми повече сълзи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

zarina (Зарина)

Преоткривам се някак в твоето произведение! Много е ритмично, ако ме разбираш но не заради римуването...

2010-09-25T21:15:29+03:00
valllsss (Валя)

господи .. невроятна си ... Определено мога да открия себе си в творбата ти .

2010-09-24T17:43:40+03:00

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0