Не бих могла да забравя
хубавите кафяви очи.
Нито край да поставя
на любовта, изградена от мечти.
Не бих могла
спомена да изтрия,
че макар да бях сама -
чувствата изписвах на хартия.
Радостта ми в очите
как в сълзи да удавя?
В миналото да оставя мечтите -
не бих могла да го направя.
Не бих могла,
колкото и да боли.
Не бих забравила любовта -
донесла ми повече сълзи.
© Катя Бобойчева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
