Sep 22, 2010, 10:42 PM

Не бих могла

  Poetry » Love
1.3K 0 2

Не бих могла да забравя

хубавите кафяви очи.

Нито край да поставя

на любовта, изградена от мечти.

 

Не бих могла

спомена да изтрия,

че макар да бях сама -

чувствата изписвах на хартия.

 

Радостта ми в очите

как в сълзи да удавя?

В миналото да оставя мечтите -

не бих могла да го направя.

 

Не бих могла,

колкото и да боли.

Не бих забравила любовта -

донесла ми повече сълзи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя Бобойчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Преоткривам се някак в твоето произведение! Много е ритмично, ако ме разбираш но не заради римуването...
  • господи .. невроятна си ... Определено мога да открия себе си в творбата ти .

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...