22 сент. 2010 г., 22:42

Не бих могла

1.3K 0 2

Не бих могла да забравя

хубавите кафяви очи.

Нито край да поставя

на любовта, изградена от мечти.

 

Не бих могла

спомена да изтрия,

че макар да бях сама -

чувствата изписвах на хартия.

 

Радостта ми в очите

как в сълзи да удавя?

В миналото да оставя мечтите -

не бих могла да го направя.

 

Не бих могла,

колкото и да боли.

Не бих забравила любовта -

донесла ми повече сълзи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Бобойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Преоткривам се някак в твоето произведение! Много е ритмично, ако ме разбираш но не заради римуването...
  • господи .. невроятна си ... Определено мога да открия себе си в творбата ти .

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...