14 dic 2004, 18:14

Не бягай от злото

  Poesía
1.7K 0 2
Не бягай от злото

Вървя без път без посока
вървя без мир и без край.
Оглеждам се в очи тъжни,
изпълнени с мъка и печал.

Оглеждам се в души странни,
наситени с злоба безкрай.
Обръщам се падам умирам,
и страдам от тях обладан.

Поглеждам към тях и си зная
това ще е краят комай.
"Не бягай ти братко от края
а бий се със злото до край".

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислав Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • като кажа че нещо е добро то просто е така...продалжавай...
  • Специална благодарност на Рози за идеята на това стихотворение. Без нейната помощ нямаше да го напиша никога! БЛАГОДАРЯ РОЗИ!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...