14 dic 2004, 18:14

Не бягай от злото

  Poesía
1.7K 0 2
Не бягай от злото

Вървя без път без посока
вървя без мир и без край.
Оглеждам се в очи тъжни,
изпълнени с мъка и печал.

Оглеждам се в души странни,
наситени с злоба безкрай.
Обръщам се падам умирам,
и страдам от тях обладан.

Поглеждам към тях и си зная
това ще е краят комай.
"Не бягай ти братко от края
а бий се със злото до край".

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислав Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • като кажа че нещо е добро то просто е така...продалжавай...
  • Специална благодарност на Рози за идеята на това стихотворение. Без нейната помощ нямаше да го напиша никога! БЛАГОДАРЯ РОЗИ!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...