Dec 14, 2004, 6:14 PM

Не бягай от злото

  Poetry
1.7K 0 2
Не бягай от злото

Вървя без път без посока
вървя без мир и без край.
Оглеждам се в очи тъжни,
изпълнени с мъка и печал.

Оглеждам се в души странни,
наситени с злоба безкрай.
Обръщам се падам умирам,
и страдам от тях обладан.

Поглеждам към тях и си зная
това ще е краят комай.
"Не бягай ти братко от края
а бий се със злото до край".

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислав Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • като кажа че нещо е добро то просто е така...продалжавай...
  • Специална благодарност на Рози за идеята на това стихотворение. Без нейната помощ нямаше да го напиша никога! БЛАГОДАРЯ РОЗИ!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...