Dec 14, 2004, 6:14 PM

Не бягай от злото

  Poetry
1.7K 0 2
Не бягай от злото

Вървя без път без посока
вървя без мир и без край.
Оглеждам се в очи тъжни,
изпълнени с мъка и печал.

Оглеждам се в души странни,
наситени с злоба безкрай.
Обръщам се падам умирам,
и страдам от тях обладан.

Поглеждам към тях и си зная
това ще е краят комай.
"Не бягай ти братко от края
а бий се със злото до край".

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислав Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • като кажа че нещо е добро то просто е така...продалжавай...
  • Специална благодарност на Рози за идеята на това стихотворение. Без нейната помощ нямаше да го напиша никога! БЛАГОДАРЯ РОЗИ!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...