29 nov 2017, 23:52

Не бързай, слънце, към залеза 

  Poesía » Formas graves
824 3 10


Не бързай, слънце, към залеза,
че мракът ходи подире ми,
а няма нийде нашир и длъж
искрица огън запалена.

 

Къде съм тръгнала, питаш ме,
сама жена по чукарите?
Да търся извора с вярата.
Бил скрит далеч от очите ни.

 

Очите бъркат посоките
и виждат извори в локвите,
и с право вярата скрита е.

 

Но който търси – намира и 
повежда други подире си.
Ти, само грей заслепително.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??