Не бързай, слънце, към залеза,
че мракът ходи подире ми,
а няма нийде нашир и длъж
искрица огън запалена.
Къде съм тръгнала, питаш ме,
сама жена по чукарите?
Да търся извора с вярата.
Бил скрит далеч от очите ни.
Очите бъркат посоките
и виждат извори в локвите,
и с право вярата скрита е.
Но който търси – намира и
повежда други подире си.
Ти, само грей заслепително.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
