Не бързай, слънце, към залеза
Не бързай, слънце, към залеза,
че мракът ходи подире ми,
а няма нийде нашир и длъж
искрица огън запалена.
Къде съм тръгнала, питаш ме,
сама жена по чукарите?
Да търся извора с вярата.
Бил скрит далеч от очите ни.
Очите бъркат посоките
и виждат извори в локвите,
и с право вярата скрита е.
Но който търси – намира и
повежда други подире си.
Ти, само грей заслепително.
Цвета Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвета Иванова Всички права запазени
