13 may 2012, 16:52

Не чакай!

  Poesía » Otra
690 0 6

                                           Стоях като на малка, пуста гара

                                           и отминаваха край мен любови.

                                           Потъвах в облаци от млечна пара,

                                           провиждах пак и чаках нови...

                                                                                                                             Николай (ringo2)

 

 

Не чакай на самотна малка гара!

Тръгни пеша – тогава сам ще  срещнеш

любовите си. Те ще те накарат

да палиш в нечия душа слънца и свещи.

 

И облаците не от млечна пара,

а от мечти, надежди и въздишки

ще са врата, която се отваря

към път от съдбоносни, светли нишки.

 

По този път Живота ще те върне.

А нишките ще те привържат нежно

към вечната Жена, решила  да отвърне

на чувството ти - яростно-копнежно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красив стих!
  • Харесах!Много позитивно!
    Поздравления!
  • Има ли за някоя тема, да не можеш да отвърнеш със стих,а? Тук съм.


  • И облаците не от млечна пара,

    а от мечти, надежди и въздишки

    ще са врата, която се отваря

    към път от съдбоносни, светли нишки.


    Красиво, земляче!
  • Хубав стих, Нинка!Поздрав!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...