13 may 2012, 16:52

Не чакай! 

  Poesía » Otra
551 0 6

                                           Стоях като на малка, пуста гара

                                           и отминаваха край мен любови.

                                           Потъвах в облаци от млечна пара,

                                           провиждах пак и чаках нови...

                                                                                                                             Николай (ringo2)

 

 

Не чакай на самотна малка гара!

Тръгни пеша – тогава сам ще  срещнеш

любовите си. Те ще те накарат

да палиш в нечия душа слънца и свещи.

 

И облаците не от млечна пара,

а от мечти, надежди и въздишки

ще са врата, която се отваря

към път от съдбоносни, светли нишки.

 

По този път Живота ще те върне.

А нишките ще те привържат нежно

към вечната Жена, решила  да отвърне

на чувството ти - яростно-копнежно.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Красив стих!
  • Харесах!Много позитивно!
    Поздравления!
  • Има ли за някоя тема, да не можеш да отвърнеш със стих,а? Тук съм.


  • И облаците не от млечна пара,

    а от мечти, надежди и въздишки

    ще са врата, която се отваря

    към път от съдбоносни, светли нишки.


    Красиво, земляче!
  • Хубав стих, Нинка!Поздрав!
  • Хубаво, много хубаво - прочетох го "няколко" пъти... Поздравления!
Propuestas
: ??:??