13 may 2012, 16:52

Не чакай!

  Poesía » Otra
688 0 6

                                           Стоях като на малка, пуста гара

                                           и отминаваха край мен любови.

                                           Потъвах в облаци от млечна пара,

                                           провиждах пак и чаках нови...

                                                                                                                             Николай (ringo2)

 

 

Не чакай на самотна малка гара!

Тръгни пеша – тогава сам ще  срещнеш

любовите си. Те ще те накарат

да палиш в нечия душа слънца и свещи.

 

И облаците не от млечна пара,

а от мечти, надежди и въздишки

ще са врата, която се отваря

към път от съдбоносни, светли нишки.

 

По този път Живота ще те върне.

А нишките ще те привържат нежно

към вечната Жена, решила  да отвърне

на чувството ти - яростно-копнежно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красив стих!
  • Харесах!Много позитивно!
    Поздравления!
  • Има ли за някоя тема, да не можеш да отвърнеш със стих,а? Тук съм.


  • И облаците не от млечна пара,

    а от мечти, надежди и въздишки

    ще са врата, която се отваря

    към път от съдбоносни, светли нишки.


    Красиво, земляче!
  • Хубав стих, Нинка!Поздрав!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...