Не чакай!
Стоях като на малка, пуста гара
и отминаваха край мен любови.
Потъвах в облаци от млечна пара,
провиждах пак и чаках нови...
Николай (ringo2)
Не чакай на самотна малка гара!
Тръгни пеша – тогава сам ще срещнеш
любовите си. Те ще те накарат
да палиш в нечия душа слънца и свещи.
И облаците не от млечна пара,
а от мечти, надежди и въздишки
ще са врата, която се отваря
към път от съдбоносни, светли нишки.
По този път Живота ще те върне.
А нишките ще те привържат нежно
към вечната Жена, решила да отвърне
на чувството ти - яростно-копнежно.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Красив стих!
-
Харесах!Много позитивно!
Поздравления! -
Има ли за някоя тема, да не можеш да отвърнеш със стих,а? Тук съм.
-
И облаците не от млечна пара,
а от мечти, надежди и въздишки
ще са врата, която се отваря
към път от съдбоносни, светли нишки.
Красиво, земляче! -
Хубав стих, Нинка!Поздрав!
-
Хубаво, много хубаво - прочетох го "няколко" пъти... Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
