Не чакай!
Стоях като на малка, пуста гара
и отминаваха край мен любови.
Потъвах в облаци от млечна пара,
провиждах пак и чаках нови...
Николай (ringo2)
Не чакай на самотна малка гара!
Тръгни пеша – тогава сам ще срещнеш
любовите си. Те ще те накарат
да палиш в нечия душа слънца и свещи.
И облаците не от млечна пара,
а от мечти, надежди и въздишки
ще са врата, която се отваря
към път от съдбоносни, светли нишки.
По този път Живота ще те върне.
А нишките ще те привържат нежно
към вечната Жена, решила да отвърне
на чувството ти - яростно-копнежно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
