7 dic 2022, 21:27

Не чакай бъдещето да ти идва...

  Poesía » Civil, Otra
759 7 16

Не чакай бъдещето да ти идва,

ни на крака, по-малко пък на кон.

Това, което изореш на нива,

това ще е филията с бекон.

 

Кой може да чете, седи далече,

от слава и от верен словоуст,

а Господ сочи – „Ей, натам човече,

безкраят е ужасно сам и пуст.

 

С торнадо от хвалебствени молитви

издигаш се над божия ми нос,

недей хитря... и немите опитват

за моята душа да вдигат тост...“.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Чакърова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И аз не бързам заникъде, Иржи. То бъдещето почва от миналото- като прегънеш един лист и какво става - горният край се събира с долния ..
  • Аз пък да ти кажа, Краси, като знам какво ще ми е бъдещето вече...така ми се иска да е по- далечно и да крачи на костенурка...
  • Благодаря ти, Мики - радвам се, че ти е харесало стихотворението. Поздрави!
  • И това е така, Доче - хубаво продължение! Благодаря ти.
  • "Кой може да чете, седи далече,
    от слава и от верен словоуст,"

    А кой не може с най- помпозни речи
    оформя си света по своя вкус.

    Браво и от мен!

А струните душевни са ми тънки 🇧🇬

Ела, "приятел", хладно е и нощ е,
да пийнем, без мезе ще е, комай.
От шипковото вино имам още,
бодличките успееш ли - изтрай.
С тръпчива нотка – сложих малко трънки, ...
607 6 9

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...