ИнаКалина (Красимира Чакърова)
99 545

Dec 7, 2022, 9:27 PM

Не чакай бъдещето да ти идва...

Poetry » Civic, Other

757 7 16

Не чакай бъдещето да ти идва,

ни на крака, по-малко пък на кон.

Това, което изореш на нива,

това ще е филията с бекон.

Кой може да чете, седи далече,

от слава и от верен словоуст,

а Господ сочи – „Ей, натам човече,

безкраят е ужасно сам и пуст.

С торнадо от хвалебствени молитви

издигаш се над божия ми нос,

недей хитря... и немите опитват

за моята душа да вдигат тост...“.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ИнаКалина (Красимира Чакърова)

И аз не бързам заникъде, Иржи. То бъдещето почва от миналото- като прегънеш един лист и какво става - горният край се събира с долния ..

2022-12-18T02:19:20+02:00
Иржи (Ирина Филипова)

Аз пък да ти кажа, Краси, като знам какво ще ми е бъдещето вече...така ми се иска да е по- далечно и да крачи на костенурка...

2022-12-18T01:24:34+02:00
ИнаКалина (Красимира Чакърова)

Благодаря ти, Мики - радвам се, че ти е харесало стихотворението. Поздрави!

2022-12-17T21:08:36+02:00
ИнаКалина (Красимира Чакърова)

И това е така, Доче - хубаво продължение! Благодаря ти.

2022-12-10T02:05:47+02:00
Довереница (Дочка Василева)

"Кой може да чете, седи далече,
от слава и от верен словоуст,"

А кой не може с най- помпозни речи
оформя си света по своя вкус.

Браво и от мен!

2022-12-10T01:16:49+02:00

А струните душевни са ми тънки 🇧🇬

Ела, "приятел", хладно е и нощ е,
да пийнем, без мезе ще е, комай.
От шипковото вино имам още,
бодличките успееш ли - изтрай.
С тръпчива нотка – сложих малко трънки, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2022-12-08T11:56:36+02:00 607 6 9

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0