16 ene 2024, 17:55  

(Не)човешко 

  Poesía » Filosófica
462 2 9

Трева ще стана жилава, бодлива,
крайпътен с остри тръни пълен храст,
не искам, като никого от вас,
човек да съм! Не ми, не ми отива.

Ще стана птица, малка, сладкогласа,
гласът ми ще събужда този свят.
Човешките ви мерзости болят,
не ви я ща човешката нагласа.

Ще стана зрънце вятър ще ме носи,
от него ще покълне нявга ръж...
за цял живот не ги разбрах веднъж
дребнавите ви драми и въпроси.

Ще стана пясък златен на брега
и кремък остър с двойно режещ ръб,
не ми е нужна мярка ни калъп,
та пò човек да съм от вас сега.

 

https://youtu.be/HPMkR7nHNQA?si=fjpqL3qncIWw5siv

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??