Patrizzia (Надежда Ангелова)
2051 18111
Jan 16, 2024, 5:55 PM  

(Не)човешко 

  Poetry » Phylosophy
206 2 10

Трева ще стана жилава, бодлива,
крайпътен с остри тръни пълен храст,
не искам, като никого от вас,
човек да съм! Не ми, не ми отива.

Ще стана птица, малка, сладкогласа,
гласът ми ще събужда този свят.
Човешките ви мерзости болят,
не ви я ща човешката нагласа.

Ще стана зрънце вятър ще ме носи,
от него ще покълне нявга ръж...
за цял живот не ги разбрах веднъж
дребнавите ви драми и въпроси.

Ще стана пясък златен на брега
и кремък остър с двойно режещ ръб,
не ми е нужна мярка ни калъп,
та пò човек да съм от вас сега.

 

https://youtu.be/HPMkR7nHNQA?si=fjpqL3qncIWw5siv

 

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви, момичета!
  • Браво и от мен, Наде! Възхищавам ти се!
  • Браво, Наде!
  • Всичко минава и заминава, Наде, само горчилката остава...
  • Не бързайте толкова да ставате трева, тревичките не могат да пишат, а Вие пишете хубаво
  • Щастлива съм, че ви има! Прегръщам ви!
  • Браво, Наде!
  • "Ще стана зрънце вятър ще ме носи,
    от него ще покълне нявга ръж...
    за цял живот не ги разбрах веднъж
    дребнавите ви драми и въпроси." Така е. Нали всички сме едно цяло, Наде. Всеки сам избира какво да е - дебелото черво или очите... Пишеш с душата си.
  • Благодаря, Павли! Почувствано - написано.
  • Браво!
Random works
: ??:??