Patrizzia (Надежда Ангелова)
2057 18128
16 янв. 2024 г., 17:55  

(Не)човешко 

  Поэзия » Философская
210 2 10

Трева ще стана жилава, бодлива,
крайпътен с остри тръни пълен храст,
не искам, като никого от вас,
човек да съм! Не ми, не ми отива.

Ще стана птица, малка, сладкогласа,
гласът ми ще събужда този свят.
Човешките ви мерзости болят,
не ви я ща човешката нагласа.

Ще стана зрънце вятър ще ме носи,
от него ще покълне нявга ръж...
за цял живот не ги разбрах веднъж
дребнавите ви драми и въпроси.

Ще стана пясък златен на брега
и кремък остър с двойно режещ ръб,
не ми е нужна мярка ни калъп,
та пò човек да съм от вас сега.

 

https://youtu.be/HPMkR7nHNQA?si=fjpqL3qncIWw5siv

 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви, момичета!
  • Браво и от мен, Наде! Възхищавам ти се!
  • Браво, Наде!
  • Всичко минава и заминава, Наде, само горчилката остава...
  • Не бързайте толкова да ставате трева, тревичките не могат да пишат, а Вие пишете хубаво
  • Щастлива съм, че ви има! Прегръщам ви!
  • Браво, Наде!
  • "Ще стана зрънце вятър ще ме носи,
    от него ще покълне нявга ръж...
    за цял живот не ги разбрах веднъж
    дребнавите ви драми и въпроси." Така е. Нали всички сме едно цяло, Наде. Всеки сам избира какво да е - дебелото черво или очите... Пишеш с душата си.
  • Благодаря, Павли! Почувствано - написано.
  • Браво!
Предложения
: ??:??