(Не)човешко
Трева ще стана жилава, бодлива,
крайпътен с остри тръни пълен храст,
не искам, като никого от вас,
човек да съм! Не ми, не ми отива.
Ще стана птица, малка, сладкогласа,
гласът ми ще събужда този свят.
Човешките ви мерзости болят,
не ви я ща човешката нагласа.
Ще стана зрънце вятър ще ме носи,
от него ще покълне нявга ръж...
за цял живот не ги разбрах веднъж
дребнавите ви драми и въпроси.
Ще стана пясък златен на брега
и кремък остър с двойно режещ ръб,
не ми е нужна мярка ни калъп,
та пò човек да съм от вас сега.
https://youtu.be/HPMkR7nHNQA?si=fjpqL3qncIWw5siv
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
