5 nov 2010, 19:30

Не чувствам вече...

1K 0 0

Не е нормално вече даже да не чувствам...

като знам колко много ти ми причини.

Но даже болка вече няма...

и от очите ми не капят сълзи...

а заклевам се, искам да ги върна...

да знам поне, че още чувствам...

Но след толкова много болка

и след толкова много тъга...

смаза сърцето ми... не е ли така?

Сега си щастлив, браво, радвам се за теб! 




Но замисли се някога какво остави за мен?

Освен спомена за твоята усмивка... мазна.

Остави ме сама, наранена... празна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иви Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...