Не чувствам вече...
Не е нормално вече даже да не чувствам...
като знам колко много ти ми причини.
Но даже болка вече няма...
и от очите ми не капят сълзи...
а заклевам се, искам да ги върна...
да знам поне, че още чувствам...
Но след толкова много болка
и след толкова много тъга...
смаза сърцето ми... не е ли така?
Сега си щастлив, браво, радвам се за теб!
Но замисли се някога какво остави за мен?
Освен спомена за твоята усмивка... мазна.
Остави ме сама, наранена... празна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иви Все права защищены