5.11.2010 г., 19:30

Не чувствам вече...

1K 0 0

Не е нормално вече даже да не чувствам...

като знам колко много ти ми причини.

Но даже болка вече няма...

и от очите ми не капят сълзи...

а заклевам се, искам да ги върна...

да знам поне, че още чувствам...

Но след толкова много болка

и след толкова много тъга...

смаза сърцето ми... не е ли така?

Сега си щастлив, браво, радвам се за теб! 




Но замисли се някога какво остави за мен?

Освен спомена за твоята усмивка... мазна.

Остави ме сама, наранена... празна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иви Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...