Не е нормално вече даже да не чувствам...
като знам колко много ти ми причини.
Но даже болка вече няма...
и от очите ми не капят сълзи...
а заклевам се, искам да ги върна...
да знам поне, че още чувствам...
Но след толкова много болка
и след толкова много тъга...
смаза сърцето ми... не е ли така?
Сега си щастлив, браво, радвам се за теб!
Но замисли се някога какво остави за мен?
Освен спомена за твоята усмивка... мазна. ...