31 ene 2013, 23:33  

* * * (... (не)делнично...)

  Poesía
1.1K 0 20

                                                                              ... with the last breath...

 

Вдишвам те

на глътки...
по ръждивия перваз
на изтъняла себичност...

... танцуват облаци превъзмогнали вятъра
впили нокти в нащърбени срички
падат ноти а всъщност по пръстите
всеки (с)тон е покълнал игличено...

... свили залеза в мънички шепи
(ня)колко думи рисуват реалност(?)
стихват нощ(в)ите в сипкави утрини
с мирис на дъжд и отминала младост...

... после настъпва време за истина...
стича свещи забравен спектакъл
ти си тръгваш завинаги...
тръгваш си...
с мен –
да тежа...
като камък...

 

 

 



 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аз ти благодаря, че този път не е било незабележимо!
    Липсват ми думите ти, Рали!
  • Чета те. Много по-рядко от преди, но все пак минавам от тук. И въздишам... и се отъждествявам понякога... Благодаря ти, Бети!
  • ...
  • невероятно!харесах още и още.
  • Благодаря Ви!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...