* * * (... (не)делнично...)
... with the last breath...
Вдишвам те
на глътки...
по ръждивия перваз
на изтъняла себичност...
... танцуват облаци превъзмогнали вятъра
впили нокти в нащърбени срички
падат ноти а всъщност по пръстите
всеки (с)тон е покълнал игличено...
... свили залеза в мънички шепи
(ня)колко думи рисуват реалност(?)
стихват нощ(в)ите в сипкави утрини
с мирис на дъжд и отминала младост...
... после настъпва време за истина...
стича свещи забравен спектакъл
ти си тръгваш завинаги...
тръгваш си...
с мен –
да тежа...
като камък...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
