28 ago 2007, 0:59

Не дойде

  Poesía
772 0 3
Поглед в далечината взирах,
за да те видя, ала не дойде.
Слънцето и луната пътища ти
правеха, но ти и по тях не пое.
Гласът ми ти шептеше нежно и
пращах ти по птиците писма,
ала ти не ги видя.
Толкова надежди в тебе вложих,
а те умряха до една. Колко
нощи във тебе се вричах, ала
оставах сама. Колко дни за
тебе плаках, че направих и река.
Сама не вярвам вече в свойта вяра,
не вярвам в празните мечти.
Не вярвам в нищо и в никой,
не вярвам на себе си дори...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми!Силен стих и откровен!
  • Много ми хареса.Поздравления!!!Но не оставяй болката да убие вярата ти.Вярвай в себе си!!!
  • Повярвай отново мила!
    Не губи вяра!
    Не захвърляй мечтите си!
    Живей!Поздрав!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...