28.08.2007 г., 0:59 ч.

Не дойде 

  Поезия
562 0 3
Поглед в далечината взирах,
за да те видя, ала не дойде.
Слънцето и луната пътища ти
правеха, но ти и по тях не пое.
Гласът ми ти шептеше нежно и
пращах ти по птиците писма,
ала ти не ги видя.
Толкова надежди в тебе вложих,
а те умряха до една. Колко
нощи във тебе се вричах, ала
оставах сама. Колко дни за
тебе плаках, че направих и река.
Сама не вярвам вече в свойта вяра,
не вярвам в празните мечти.
Не вярвам в нищо и в никой,
не вярвам на себе си дори...

© Йоана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми!Силен стих и откровен!
  • Много ми хареса.Поздравления!!!Но не оставяй болката да убие вярата ти.Вярвай в себе си!!!
  • Повярвай отново мила!
    Не губи вяра!
    Не захвърляй мечтите си!
    Живей!Поздрав!
Предложения
: ??:??