Aug 28, 2007, 12:59 AM

Не дойде

  Poetry
769 0 3
Поглед в далечината взирах,
за да те видя, ала не дойде.
Слънцето и луната пътища ти
правеха, но ти и по тях не пое.
Гласът ми ти шептеше нежно и
пращах ти по птиците писма,
ала ти не ги видя.
Толкова надежди в тебе вложих,
а те умряха до една. Колко
нощи във тебе се вричах, ала
оставах сама. Колко дни за
тебе плаках, че направих и река.
Сама не вярвам вече в свойта вяра,
не вярвам в празните мечти.
Не вярвам в нищо и в никой,
не вярвам на себе си дори...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хареса ми!Силен стих и откровен!
  • Много ми хареса.Поздравления!!!Но не оставяй болката да убие вярата ти.Вярвай в себе си!!!
  • Повярвай отново мила!
    Не губи вяра!
    Не захвърляй мечтите си!
    Живей!Поздрав!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...