Не дойде
за да те видя, ала не дойде.
Слънцето и луната пътища ти
правеха, но ти и по тях не пое.
Гласът ми ти шептеше нежно и
пращах ти по птиците писма,
ала ти не ги видя.
Толкова надежди в тебе вложих,
а те умряха до една. Колко
нощи във тебе се вричах, ала
оставах сама. Колко дни за
тебе плаках, че направих и река.
Сама не вярвам вече в свойта вяра,
не вярвам в празните мечти.
Не вярвам в нищо и в никой,
не вярвам на себе си дори...
© Йоана All rights reserved.