1 nov 2013, 14:16  

(не)довършено

  Poesía » Otra
836 0 1

Върни ми вдъхновението – на порции,

(защото ще тежи, ако е цяло);

до утре сутрин искам си емоциите

и времето да тръгне, че е спряло.

 

И онзи стих върни ми – там, на рафтчето,

под книгата, която не дочетох.

Че римите ми бягат и е плашещо,

а само тази връзка още „крета”.

 

Върни усмивките, които не поиска,

но ей така ми взе, за разнообразие.

Без тях съм пак момиче с бяла ризка

от ден едно училище намразило...

 

И Слънцето, залязло втора зима -

върни го пак в очите ми да грее.

Че в тъмното треперя, да ми мине...

А имам още много да живея!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесва ми, че е недовършено Но за вдъхновението и римите не съм съгласна

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...