(не)довършено
834
0
1
Върни ми вдъхновението – на порции,
(защото ще тежи, ако е цяло);
до утре сутрин искам си емоциите
и времето да тръгне, че е спряло.
И онзи стих върни ми – там, на рафтчето,
под книгата, която не дочетох.
Че римите ми бягат и е плашещо,
а само тази връзка още „крета”.
Върни усмивките, които не поиска,
но ей така ми взе, за разнообразие.
Без тях съм пак момиче с бяла ризка
от ден едно училище намразило...
И Слънцето, залязло втора зима -
върни го пак в очите ми да грее.
Че в тъмното треперя, да ми мине...
А имам още много да живея!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Всички права запазени
Но за вдъхновението и римите не съм съгласна 