Dally_B (Даниела)
106 123
1 jun 2008, 23:34

Не е имало сбогом... 

  Poesía » De amor
636 0 5

 

 

Когато след много време

отново ни срещне съдбата.

И за миг спрялото време

свали бремето от рамената.

 

Когато ежедневието бледо

в ярко минало се прероди,

защото ще се погледнем

отново с теб очи в очи.

 

Когато годините поройни

се заличат до онзи ден,

когато ние бяхме свои,

обичах теб, ти - мен.

 

Когато болки и любови

останат само из прахта.

От нас снемат се оковите

на неизбежната съдба.

 

Когато можем да застанем,

както някога - очи в очи

и белегът от стари рани

отдавна не личи.

 

Когато спомени оживеят

и скътаното разцъфне,

устните ни онемеят

и от жажда съхнат...

 

Когато поривът отвътре

изпълва мисли и цели,

заличаващ  вчера и утре,

и незнаещ предели.

 

Когато се случи това

и срещнем се отново,

ще изкрещи любовта -

не е имало сбогом...

 

Тогава... 

 

Влудяващо и страсно

не ме целувай ти.

Би било прекрасно...

Моля те, не го прави!

 

Отчаяние и нежност,

за Бога, нека не чета

в очите ти - безбрежност,

защото ще умра...

© Даниела Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??