Не е имало сбогом...
Когато след много време
отново ни срещне съдбата.
И за миг спрялото време
свали бремето от рамената.
Когато ежедневието бледо
в ярко минало се прероди,
защото ще се погледнем
отново с теб очи в очи.
Когато годините поройни
се заличат до онзи ден,
когато ние бяхме свои,
обичах теб, ти - мен.
Когато болки и любови
останат само из прахта.
От нас снемат се оковите
на неизбежната съдба.
Когато можем да застанем,
както някога - очи в очи
и белегът от стари рани
отдавна не личи.
Когато спомени оживеят
и скътаното разцъфне,
устните ни онемеят
и от жажда съхнат...
Когато поривът отвътре
изпълва мисли и цели,
заличаващ вчера и утре,
и незнаещ предели.
Когато се случи това
и срещнем се отново,
ще изкрещи любовта -
не е имало сбогом...
Тогава...
Влудяващо и страсно
не ме целувай ти.
Би било прекрасно...
Моля те, не го прави!
Отчаяние и нежност,
за Бога, нека не чета
в очите ти - безбрежност,
защото ще умра...
© Даниела All rights reserved.
